– Ние сме част от реконструирането или възстановяването на културата на доброволчеството в България, като организация. Работим активно с може би над 100 организации вече в България. Повече и повече българи, не само млади, а и възрастни българи, включително и деца се посвещават на доброволчеството. Ние сме част от изграждането на един интерфейс или една инфраструктура на доброволчеството и се опитваме да направим така, че обществото да бъде по-осъзнато за това, че добрата воля не е само по европроекти, не е само по раздаване на храна или дрехи, не е помощ само за хора, които са в неравностойно положение. А всъщност би следвало да бъде част от ежедневието на всеки българин. И в тази връзка имаме страни в Европа, във Великобритания, например дори и царското семейство и принцовете се занимават с доброволчество и то постоянно, т. е. ние вярваме, че някаква част от професионалния, личния живот на човека и на семейството, би следвало, може да бъде, посветено на доброволчеството.

– Абсолютно. Ние много се занимаваме с това. Възстановяване на, нека да кажем, достойнството на четенето, на книгите, на библиотечното дело. В момента с 30 града работим, с мрежа от библиотеки и училища. И ние, това което искаме да кажем е , че отгоре няма да стане т.е. всеки от нас усеща преса отгоре и когато някой му каже,нали особено на българите. Ако някой ни каже това ще го правите сега задължително, нали разбирате, това е оксиморон т.е. противоречие, задължително доброволчество. Всеки казва : Не! Има едно движение, което на английски е известно като грасс гроус (grass grows) т.е. корените на тревата и расте отдолу нагоре т.е. ако може всеки да се протегне в себе си и да намери мъничко добра воля, да направи нещо сам, това би било чудесно и на това се опитваме да помагаме. А ние не можем да се бъркаме в работата на Правителството и на Министерство на образованието и науката, но пък можем да помогнем във всяко едно семейство да има един импулс и той да бъде удовлетворен към помощ за другите, четене за другите и съответно за възстановяване на тези ценности.

– Абсолютно навсякъде. Ако, както вие ни помагате, ако вие ни припомняте , че доброволчеството е част от живота ни, ако мама и татко ни помагат… Ако ние като мама и татко на свой ред помагаме. Ако за това се говори и се действа и в училищата, това ще стане просто част от ежедневието ни.

– Естествено, когато има пожар, повече хора разбират болката от пожара. Когато е изгоряла къщата ни, също, а когато семейство е останало без покрив или без храна, наистина българина много бързо реагира – той е със състрадателно сърце. Проблемът, обаче е , че , не толкова бодящите, не толкова болящите кампании, естествено, минават в друг филтър на заетия човек, на заетия българин. И за това нещо му трябва много повече време и много повече, нека кажем, повтаряеми покани и стимули, защото ние не го припознаваме, все още като поле на дейност.

А, ако се опитваш да правиш доброволчество в култура или в образование, както ние се опитваме да правим, хората, по-скоро не го отчитат като доброволчество, защото никой не е загубил къщата си, никой не е загубил подслона си, родителите си, съответно дрехите си, не е останал без храна и затова на нас ни се струва, че няма какво да се притесняваме….когато му дойде времето.

В този смисъл пък, които се занимаваме с такъв тип доброволчество, ни трябва много повече сила, много повече увереност, т. н. интелектуални, научни работници, културни работници, представителите на изкуствата, арт – сцената. Това са хора, които наистина има нужда да повдигат духа на другите, но пък не могат да очакват същото от обществото. Така, че нужно ни е много търпение, много постоянство и това, което ние казваме често:

Слушайте пълен запис на интервюто.