Ден първи – Аз вече съм добър!
Чудно е как все търсим доброто, вярваме или не вярваме в него! Мислим, че го създаваме, даваме, а после чакаме да ни го върнат. Чудно е колко сълзи са се пролели, че не се случва заслуженото добро или пък доброто е отишло напразно! Как можем да сме толкова наивни, толкова забравили, толкова ослепели, оглушали, вкоравили сетивата си!
Доброто няма начало и няма край, то никога не се губи и не е нужно да бъде търсено. Самият факт, че ни има и сме тук, сега, четете или слушате това е доказателството, че доброто не е изчезнало, не е победено, сломено…..то е тук, все още, винаги…има го, щом ни има. Единственото е да го осъзнаваме и предаваме нататък и то ни се случва неизбежно, защото ние всъщност винаги живеем в добро.
Доброто е съществувало преди нас и ние съществуваме в него. Да започнем от своето начало. За да виждаме доброто извън себе си е нужно да го виждаме вътре в себе си. Дори не се налага да го създаваме. Достатъчно е да се огледаме и ослушаме. Дишаме, вдишваме и издишваме – това е добро,. Спим, храним се, грижим се за тялото си – и това е добро. Ние вече сме добри. От тук нататък следва съзнателното умножаване на доброто. Правейки съзнателните избори за себе си, които са добри, ни е създаваме потенциал и добра среда – добро здраве, добро настроение, добри чувства. Привличаме доброто и добрите.
А, какво се случва, когато се срещнем с недоброто? Нека отново да се вгледам и да се вслушаме – какво е недобро, за кого? Лоша ли е болката, която кара някого да наранява? Лоша ли е тъгата, която ни отнема усмивките? Страшен ли е гневът обърнал се към някого? Искаме ли да ги няма, да им обърнем гръб завинаги и никога повече да не ги срещаме, да не ни се случват? А, възможно ли е това? Колко много нужда от любов имаме, нали? Колко много неслучила се прошка, милост, състрадание са ни довели до това самозадвижващо се и самоподхранващо се мрачно колело?
Срещата ни с липсата на добро е покана да извадим доброто от себе си навън. Срещу нас има огромната празнина, чакаща да се запълни с добро – доброто, което ние подаваме.
Ще ви дам пример как решавам да съм добро. Задръстване, нерви, нахалство и неспазване на правилата. Някой ме засича, друг притиска, трети ругае, въпреки, че съм с предимство – пускам ги им се радвам с усмивка. Осъзнато решавам да не влизам в техния филм. Няма да стигна по-бързо, ако се бия, няма ми е по-добре, ако се гневя, няма да съм по-здрава, ако крещя. Отстрани погледнато, някой ще каже – е, да, всички ти се качват на главата, ти си победена отвсякъде, никой не те зачита, мачкат те…..да, ама не! Така разсъждавах, когато исках да променям хората – да ги правя по-добри, мислейки си, че аз правя добро. Всъщност бях тъжна, гневна, стресирана, болна, озлобена….пускам ги, това е…. и пред тях няма враг, няма стена, няма преграда, която да събарят. Усмихвам им се – на едни им става неудобно, други се отпускат и усмихват, трети профучават с най-голяма злост – и какво от това….след малко, тях ги няма, а аз оставам със себе си…..тези, които са ме отразили, вече не са същите, повярвайте! Но какви ще бъдат утре, си е тяхна работа. Моята е да съм доброто за себе си. Помислете над това. На каква вълна съм, когато заспивам веч1ер и се събуждам сутрин, зависи от мен. Струните на моята китара свирят музиката, която моите пръсти им подават, а после аз си слушам. Лесно е да си добър. Опитай! Започни със себе си. Какво е доброто, което правиш за себе си днес, а утре? Води си дневник – напиши: точка 1 – аз дишам и това е добро…..

http://tobekalina.com

Comments

comments