google-site-verification: googlecac5c61be0c5046e.html
Носят ли парите щастие?
Чуй тук
Чудо на чудесата е този въпрос. Настъпва суматоха – за и против парите, а какво е щастието. Хайде, да продължим нататък, защото всеки знае какво е щастието за него и също, че тук и сега живота ни е свързан с парите. Каква, все пак, е връзката между парите и щастието и има ли такава? Не само, че има, ами и това е връзката между всичко. едно с едно се свързва с тази “връзчица”.
Фокус от деня:
Попадна ми една статия, която разказваше за изследване и научно обяснение КОГА парите ни носят щастие. Забележете, че въпросът не е ДАЛИ! И то е защото, начинът парите да носят щастие е универсален за всяко нещо, което ни носи щастие. Начинът е условието. Уравнението работи, когато знаем верният отговор. Връщам се към статията: И така, имаме пари, а не сме щастливи, Следователно, парите не носят щастие! Даже си спомням, още от детството, максимата “Парите не носят щастие, но когато ги няма си нещастен.”
Цялата работа е,
че според учените, нашият мозък функционира така, че след първата радост от спечелени пари, много бързо се адаптираме към новата ситуация и пак не усещаме щастие. Става различно, обаче, щом правим нещо добро за някого….Удоволствието от това да радваш другите, ни е вродено…създадени сме такива – да даваме, да споделяме, за да зарадваме другия. Тук, обаче, никак не иде реч за жертва, да пренебрегнеш себе си, да се отречеш от нужното за теб, раздавайки се до край на другите…..съвсем не.
Даването на друг, за сметка на себе си, не е дар, а дълг.
Добре е да внимаваме с това и ще отделя отделно място на темата за жертвата и доброто. За момента ще се върна към другия важен извод от научното изследване и той е, че за да ни донесат парите щастие, когато ги харчим за себе си е важно да си дадем преживяване, а не само или просто материална придобивка. В основата и на двете условия – да зарадваш друг, давайки му и да зарадваш себе си преживявайки нещо, стои
Свързването помежду ни.
Да имаш пари е хубаво, да се умножават също. Когато знаеш и как да ги похарчиш, създаваш добро, както за себе си, така и за другите. Помня времето, когато имах доста повече финанси от сега. Работех в три медии, радвах няколко милиона дневно и бях най-самотна и тъжна, защото нямах енергията да общувам с приятелите си, да направя доброто, в което да присъствам, не само да даря. Липсата на свързаност, не се компенсираше от задоволяването ми с финанси.
Смисълът на всяко нещо се дава от Доброто.
Днес ви разказах за парите, но нима не е същото и за любовта, приятелството, работата, с която печелим парите си?Естествено, балансът е в основата на това така наречено Щастие – добро за теб, добро за другите, пари от добро, пари за добро. Заглавието беше непълно. Ето и формулата, уравнението, както и да го наречем, аз си го записвам с големи букви:
Пари+Добро=Щастие
Бих добавила само: Благотворенето, дарителството са носители на това щастие, когато сме не само преносители на парите, а участници в живота с хората, на които ги даруваме. Кой както може. “2 лв. за кафе с приятел са повече от 1000 лв. за килим.”, както се казваше в статията.
Още от “7 дни Добро” – за да чуете, тук и/или за четене
Най-добрият избор за теб – Ден Пети
В моя Дневник на Доброто(„7 дни Добро“), списъкът се развива: Аз съм Добро; Ти си Добро; Добро е, когато си Естествен; Добро, защото Мога…Дойде ред и на „Изборът“
Една много ценна за мен дума – „избор“.
Открай време хората се стремят да направят света такъв или онакъв, ала все друг, различен. Нормално – учат ни да вярваме, че за да получиш нещо е нужно да дадеш. За да живееш в къща, трябва да си я построиш. За да имаш наследници, първо си ги отглеждаш…с две думи – за да живееш в света, който искаш е нужно да го създадеш.
Преди да сме прозрели, че всичко е съвършено във всеки един миг от своето „несъвършенство“ по пътя, ние полагаме усилията да се случва промяната…към по-добро.
Само, че….какво е Добро? И каквото е добро за мен, добро ли е за теб, а за другите? Кой решава какво за кого е добро?
Мога ли аз да науча децата си да бъдат добри? Можем ли да „поправим лошите“ и да ги превърнем в „добрите примери“? Навярно има хора, които вярват в това и опитите им не спират.Уважавам изборът им и това е доброто, което усещам, че мога да правя за света, живота и всичкото….Изборът, правото ни на избор….
Когато бях дете, моите родители ми даваха правото на избор, за което съм безкрайно благодарна. Научиха ме на най-доброто: сама да си нося кръста и когато ми натежи да позволя помощ, която не ми сменя нито кръста, нито пътя…помощта, която допринася с лекота, вместо с подмяна на живота ми. Безценно!
Разбира се, родителите очертават безопасните граници на избора на децата си –идващо знание от личен опит. Днес осъзнавам, че родителите е нужно и да позволяват на децата си да преминават тези граници. Тук се включва собственото(на детето) усещане за достатъчно близо до сигурната база и достатъчно отдалечено, за да се придвижват нататък.
Такъв е живота – движение, продължение.
Съзнателно или не, в моето семейство имах това позволение –позволението за личен избор. За мен, едно от най-ценните неща, на които родителите могат да научат децата си е Уважение към избора. Как става това – уважавайки изборите на децата си.
Избрах какво да уча, кога и за кого да се омъжа, кога да родя детето си, да се разведа, как да отглеждам и възпитавам дъщеря си….позволение, уважение, доброто, което заслужаваме – да Сме Себе си!
Излизайки на „голямата сцена“,
влизайки в истинския живот, извън семейното гнездо, с изненада установих, че не с всеки е така. И колкото повече са ти отнемали изборът, толкова повече не позволяваш правото на избор на другите. Повярвайте ми, най-тъжните истории, които съм наблюдавала и в които съм участвала са тръгвали от това място – не можеш да правиш каквото си искаш. Щом имаш свое собствено решение за своя живот, значи ти „не уважаваш и не обичаш достатъчно своето родно семейство“ – и сега настръхвам.
И до сега се уча на приемане и прошка. Продължавам да упражнявам умението да Уважаваш нечий избор, независимо дали ти харесва или не – за мен това е Добро. Аз не зная какво е добро за другите, те не знаят по-ясно от мен какво е добро за мен.
Уважавам твоя избор, уважавай и ти моя, какъвто и да е той.
Идва любимият ми момент:
Избираш. Избираш от какво, от колко…..? Колкото повече информация, колкото повече споделен опит, колкото по-разширена визия за възможности, колкото повече лични проби, толкова по-избран Избор! Ако искаш да дадеш, ако искаш да помогнеш, ако искаш да подкрепиш, предлагай възможности, знания и остави….позволи Изборът да е личен! Тук отварям една голяма скоба – можем да манипулираме, можем и само да влияем, давайки информация. Това е нещо, за което друг път ще ви споделя до къде съм стигнала. Всъщност и без моите усещания, сте свободни да си задавате въпроси и да си отговаряте сами. Това е свободата, която винаги защитавам.
Доброто, от което аз се нуждая и доброто, което упражнявам отвътре навън – уважение към изборът.
Най-добрия избор е твоят – винаги.
Ден Втори – Ти си Добро!
Здравей! Днес сме само Аз и Ти.
Днес ще говоря само с теб, който и да си Ти. Ти си Добро. Ти, който четеш това или слушаш, навярно сме се срещали, виждали сме се, разговаряли, смеели или плакали заедно. Може би сме се докосвали, целували, възможно е да сме се наранявали и да сме пожелали никога повече да не се случим на едно и също място и в един същи момент.
Ти си навярно и този, когото никога не съм открила, не сме се виждали, не се познаваме, разминаваме се по улиците или не съм приела поканата за „приятелство“. Може би Ти си този, който вече е готов да затвори сайта и да продължи нататък, по другому. Който и да си Ти, в този миг не те виждам, не те чувам, но те усещам със сърцето си. Дори да не си срещу мен, в мен си и знай: Ти си Добро!
Как аз го знам ли?
В живота си досега, срещнах много хора, в най-различни ситуации – било е и хубаво, било е и страшно и Ти винаги даваше най-доброто от себе си, на което си способен. Ти правиш нещо, което според теб е добро. Ако те виждам само с очите си и те чувам само с ушите си, мога и да се отрека от теб, защото не винаги мога да разбера. Не винаги мога да бъда на твое място и да видя света през твоите очи, но зная, че Ти си Добро и правиш нещата по своето „добро“.
Стоиш пред мен….
и спориш с мен…отнемаш ми нещо или искаш да получавам само от теб, оправдаваш се и ме нападаш, искаш да ме заболи, за да усетя твоята болка, искаш да ме поставиш на „място“, т.е. „под теб“, защото „не е честно“ да съм „над теб“….О! Усещам твоето добро….Някой те е накарал да се състезаваш и сега трябва да спечелиш на всяка цена? Някой ти е казал, че ще те обича, само ако си….еди си какво? Някой те е ударил много силно, едва си оцелял и вече удряш пръв….Аз познавам това, аз също съм това, но днес оставям този „Някой“ там, в главата си….и стоя с теб, тук и ти казвам: Знам, че ти правиш най-доброто, на което си способен сега.
Хайде, заедно да се разходим назад!
Малко е тъмно, а може и много да е мрачно и все пак, сме Аз и Ти. В живота ни е имало и ще има хора, които не са ни разбрали и не сме разбирали, а сме обичали или обичаме и толкова много сме искали да ни обичат…..по нашему, както ние имаме нужда. За добро или…..пак добро, тези скъпи за нас хора са правели най-доброто, на което са били способни тогава. За едни строгостта е доброто, за други наказанието е доброто …не искам да продължа, но зная, че ме чуваш и навярно се и бунтуваш. Най-трудното за всеки е да приеме, че има начини на обичане, които не разбираме.
А, нужно ли е винаги?
Всеки път, когато лош спомен нахлуе в главата ми, знам, че там стоиш някой „Ти“, който си правел най-доброто, на което си бил способен и не ти се сърдя….вече… Всеки път, когато аз постъпвам „зле“ спрямо теб, знай, че това е най-доброто, на което съм способна в този миг. Не зная дали сме се срещали и ще се срещнем ли някога,, а вече знам, че зад всяко твое действие и дума, стои това, на което си способен до момента-най-доброто от теб. Ти си Добро!
А сега застани в това „Аз“ и се срещни с някой „Ти“ и се опитай да видиш, че прави най-доброто, което може, каквото и да е то, независимо от нашата оценка….кои сме ние да съдим….“Ти толкова можеш“ и аз виждам твоето добро днес. То не е нито повече, нито по-малко от моето добро! И аз толкова мога, днес.
Аз съм Добро. Ти си Добро.
Това е Добро!
Ден първи – Аз вече съм добър!
Чудно е как все търсим доброто, вярваме или не вярваме в него! Мислим, че го създаваме, даваме, а после чакаме да ни го върнат. Чудно е колко сълзи са се пролели, че не се случва заслуженото добро или пък доброто е отишло напразно! Как можем да сме толкова наивни, толкова забравили, толкова ослепели, оглушали, вкоравили сетивата си!
Доброто няма начало и няма край, то никога не се губи и не е нужно да бъде търсено. Самият факт, че ни има и сме тук, сега, четете или слушате това е доказателството, че доброто не е изчезнало, не е победено, сломено…..то е тук, все още, винаги…има го, щом ни има. Единственото е да го осъзнаваме и предаваме нататък и то ни се случва неизбежно, защото ние всъщност винаги живеем в добро.
Доброто е съществувало преди нас и ние съществуваме в него. Да започнем от своето начало. За да виждаме доброто извън себе си е нужно да го виждаме вътре в себе си. Дори не се налага да го създаваме. Достатъчно е да се огледаме и ослушаме. Дишаме, вдишваме и издишваме – това е добро,. Спим, храним се, грижим се за тялото си – и това е добро. Ние вече сме добри. От тук нататък следва съзнателното умножаване на доброто. Правейки съзнателните избори за себе си, които са добри, ни е създаваме потенциал и добра среда – добро здраве, добро настроение, добри чувства. Привличаме доброто и добрите.
А, какво се случва, когато се срещнем с недоброто? Нека отново да се вгледам и да се вслушаме – какво е недобро, за кого? Лоша ли е болката, която кара някого да наранява? Лоша ли е тъгата, която ни отнема усмивките? Страшен ли е гневът обърнал се към някого? Искаме ли да ги няма, да им обърнем гръб завинаги и никога повече да не ги срещаме, да не ни се случват? А, възможно ли е това? Колко много нужда от любов имаме, нали? Колко много неслучила се прошка, милост, състрадание са ни довели до това самозадвижващо се и самоподхранващо се мрачно колело?
Срещата ни с липсата на добро е покана да извадим доброто от себе си навън. Срещу нас има огромната празнина, чакаща да се запълни с добро – доброто, което ние подаваме.
Ще ви дам пример как решавам да съм добро. Задръстване, нерви, нахалство и неспазване на правилата. Някой ме засича, друг притиска, трети ругае, въпреки, че съм с предимство – пускам ги им се радвам с усмивка. Осъзнато решавам да не влизам в техния филм. Няма да стигна по-бързо, ако се бия, няма ми е по-добре, ако се гневя, няма да съм по-здрава, ако крещя. Отстрани погледнато, някой ще каже – е, да, всички ти се качват на главата, ти си победена отвсякъде, никой не те зачита, мачкат те…..да, ама не! Така разсъждавах, когато исках да променям хората – да ги правя по-добри, мислейки си, че аз правя добро. Всъщност бях тъжна, гневна, стресирана, болна, озлобена….пускам ги, това е…. и пред тях няма враг, няма стена, няма преграда, която да събарят. Усмихвам им се – на едни им става неудобно, други се отпускат и усмихват, трети профучават с най-голяма злост – и какво от това….след малко, тях ги няма, а аз оставам със себе си…..тези, които са ме отразили, вече не са същите, повярвайте! Но какви ще бъдат утре, си е тяхна работа. Моята е да съм доброто за себе си. Помислете над това. На каква вълна съм, когато заспивам веч1ер и се събуждам сутрин, зависи от мен. Струните на моята китара свирят музиката, която моите пръсти им подават, а после аз си слушам. Лесно е да си добър. Опитай! Започни със себе си. Какво е доброто, което правиш за себе си днес, а утре? Води си дневник – напиши: точка 1 – аз дишам и това е добро…..
Пратете и на приятели, моля!
https://goo.gl/forms/mLA2FlEE9XNxQfIu1
Всяко решение на проблем започва с обсъждане. Когато имаме дефицит на информация, дори не знаем, че имаме проблем. Когато имаме дефицит на споделяне, дори не знаем, че имаме общ проблем. На всеки от нас му се струва, че има индивидуален проблем, за който никой никога не знае или не се интересува. Да говорим за проблемите си и да видим проблемите на другите. Можем да се окажем по-близки отколкото някога сме си представяли.
Заповядайте на четвъртото издание на „Алея на книгата“ от 06 Септември между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Гладстон“.
16 шатри до края на седмицата ще бъдат дом за книгите на над 40 български издателства.
Както всяка година, част от „Алея на книгата“ е и Литературният кът – със специална културна програма, включваща премиери на книги, срещи с поети, писатели и преводачи, игри и работилници за деца.
По време на официалното откриване на Алеята, от името на членовете на Асоциация „Българска книга“, ще бъде връчено дарение от над 1 000 заглавия за възстановяване на изгорялата при пожар библиотека в читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Мененкьово, общ. Белово.
Къде и Кога:
• пешеходната зона на бул. “Витоша”
между бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Гладстон”
• от 6-ти до 11-ти септември,
10:00 – 20:00 часа
Участници в Алея на книгата София:
Шатра 1 Артлайн студиос, Вакон, Сиби
Шатра 2 Фют
Шатра 3 Книжен център Гринуич
Шатра 4 Кибеа, Клевър бук, Пан
Шатра 5 Асеневци, Графикс арт, Еднорог
Шатра 6 Бяло братство, Захарий Стоянов, Лира принт, Тип-топ прес
Шатра 7 Атеа, Ергон, Коала прес, Труд
Шатра 8 Бард, Хермес
Шатра 9 Дамян Яков, Лабиринт, Симетро
Шатра 10 Алтера, Букохолик, Парадокс
Шатра 11 Ибис, Колибри, Пергамент прес
Шатра 12 Емас, Унискорп
Шатра 13 Просвета
Шатра 14 Жанет 45, Милениум, Шамбала
Шатра 15 Анубис, Булвест 2000, Сиела
Шатра 16 Жар, Персей, Посоки
#ЧЕТИ
„Алея на книгата“ е част от Културния календар на Столична община за 2016 г.
Медийни партньори: „Аз чета“, бТВ радио, Джаз ФМ, Classik FM, ZRock, NJoy.
Доброволци от Фондация „Деца на България“ oбщуват ежеседмично с обитателите на Дом за стари хора „Дълголетие“ в кв. „Дървеница“. В рамките на тези посещения, през 2015 г. , Д-р Дойчинов от Очна клиника „Кристал“, проведе първични прегледи на място, последвани от диагностика и лечение на нуждаещите се.
Две от жените са с пердета на двете очи и се нуждаят от операция за подмяна на лещата. Това е единствената им надежда да могат да виждат отново, за да изживеят нормално старините си и да са полезни с това, което могат да изработят и напишат. Необходимата сума за лещи на едното им око е 1400 лв. Половината вече е събрана и първата операция е на 12-ти февруари.
Втората може да се направи в началото на март., ако съберем средствата. Вярваме, че всички заслужаваме да виждаме и затова им помагаме. Ако споделяте това виждане, включете се и вие.
Координатор Ст. Станев
Айбан FINV91501200179071
Основание ‘очна операция ДСХ’
Ясен Николов за мрежите на Щастието. Творци на Щастие.
Основателите на Лечение за България и Мисия България.
5 години Каузи на Единението.
Фестивал за вас и новото в живота ви.
Чуйте анонса на Петър Няголов и Ясен Николов!
Игнажден, 20 декември, е народен празник, известен още като Млада година и Нов ден, защото от него нататък денят започва да расте. Той бележи началото на коледните празници. Знаен е и като Полазовден – какъвто човек „полази“ дома ти на Игнажден, така ще ти върви през останалата част от годината. Нека на този ден да сме полазници, които вещаят добро за България. Нека сложим ново начало за страната ни, като я видим в себе си по нов начин. А има какво да видим – нейната неповторимост, богатство и сила! И не само ще ги видим, но и ще ги преживеем под формата на разговори с девет интересни събеседници, на медитативни и енергийни практики, като всеки от нас ще положи ново начало и лично за себе си. СЪБИТИЕТО Е С БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЦЕЛ. ПРИХОДИТЕ, СЛЕД ПОГАСЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, ЩЕ БЪДАТ ДАРЕНИ НА „SOS ДЕТСКИ СЕЛИЩА БЪЛГАРИЯ“. ДЕЦАТА СА НОВОТО НАЧАЛО ЗА БЪЛГАРИЯ!
П Р О Г Р А М А
9.30 ч. Начало на регистрацията
10.00-10.15 ч. Откриване от Петър Няголов, съ-организатор на събитието
10.15-11.00 ч. СВЕТЛАНА КОСТОВА
Светлана е магистър по история и магистър по икономика от СУ “Св. Кл. Охридски”. Завършила е и колеж със специалност Приложна графика и рекламен дизайн. През последните десет години се посвещава на любовта си към изкуството и художествения текстил, като ги превръща в свое основно занимание.
Нейната тема: „Светото писание на българите – тайните на българската шевица“.
11.00-11.45 ч. ИРИНА ИВАНОВА
Ирина е собственик на успешна компания за подбор на персонал и дипломиран life коуч. На този етап от живота си би искала да е носител на положителна промяна в живота на другите. От началото на 2014 е ментор-доброволец към фондация “Стъпка за България”, работеща с младежи, напускащи домове за деца без родителска грижа. От края на 2013 г. започва работа като доброволец в най-голямата социална кухня в София, като от септември т.г. поема ръководството на цялата дейност на кухнята.
Нейната тема: „Хората са моята религия“.
11.45-12.00 ч. Почивка
12.00-12.45 ч. ВАНЯ СТОЙЧЕВА
Ваня е майстор на контакта с Акашовите записи, основател на движението „Възраждане в Светлината“, автор и преводач на книги, лектор, водещ на серия практики по Възнасяне и приемане на Светлинните еволюционни кодове на Новото време.
Нейната тема: „България като световен център на новите изкуства“.
Ваня казва: „В тази практика ще посеем усещането, вкуса, естетиката на новите видове изкуство, които не само ще могат да извират, но и да съществуват на родна почва, така че страната ни да бъде напоена с тази енергия на Божественото слово, звук, анимация, образ”.
12.45-13.30 ч. Д-р РУМЕН СТОИЛОВ
Кардиологът д-р Румен Стоилов е познавач на фините светове, който от години се занимава с йога, с различни духовни практики и е посетил едни от най-силните и енергийни места на нашата планета – Тибет, Лаос, Перу и Пирамидите в Босна. Той казва, че Балканите като цяло и в частност България, са една от избраните територии на Земята, едно от местата, откъдето ще започне промяната в развитието на човечеството.
Неговата тема: „ВъзРаждането на Феникса и Изкуплението – мисията на Българите и ролята на Балканите – Трети световен духовен и енергиен център”.
13.30-14.00 ч. Обяд
14.00-14.45 ч. ГЕОРГИ К. ПЪРВАНОВ и РАЛИЦА ТОДОРОВА
Георги има 21 години опит в областта на управление на човешките ресурси. Започва на 19 г в първия екип на Макдоналдс който отваря в България; на 21 г става най младия Мениджър Човешки Ресурси в системата на банка Сосиете Женерал в целия свят. През 2000 г създава една от най успешните фирми в областта на подбор, обучения и консултиране в областта на управление на персонала – „Консултим“, която се разраства в Сърбия, Хърватска, Черна Гора, Босна, Румъния, Русия и Литва. За 15 год управляваните от него фирми са намерили временна и постоянна работа на около 15,000 човека.
Ралица е Изпълнителен директор на „CTeam Talent Management“. Тя е Бизнес консултант, треньор и коуч. Разработва и води програми от обучения в областта на продажби, преговори, управленски умения, презентации умения, екипна ефективност и други. През дългогодишния си опит Ралица е заемала различни позиции в консултиране, продажби, управление на проекти, работа със стратегически партньори и ключови клиенти, бизнес развитие.
Тяхната тема: „Не изнасяме работна ръка за чужбина, мястото на младите е тук“.
14.45-15.30 ч. МИЛА ИСКРЕНОВА
Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Специализирала е съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”. През 1997 г. печели „Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф. Автор е на две книги: „Радостта на тялото” и „Вкусът на Твоето тяло” и на пиесата „Меломимик”. Неин е играният неотдавна в Софийската опера и оценен високо от критиците балетен спектакъл „Българска токата“, един „танцово-пластичен и визуален разказ за България“.
Темата на Мила: „Здраво стъпили на земята, с глава в небето“.
15.30-15.45 ч. Почивка
15.45-16.30 ч. ЯСЕН НИКОЛОВ И ПЕТЪР НЯГОЛОВ
Ясен и Петър са основатели на движението „Лечение за България“, съ-автори, съмишленици и съ-изпълнители, а преди това и партньори в поредицата от събития „Мисия България“, продължила от 2012 до 2014 г.
Ясен е майстор на метода „Лечение с прана“, последовател на Бхакти йога, международно известен учител по саморазвитие; застъпник е на лидерската култура в България; организатор на благотворителна дейност, визионер; ръководител на успешна фирма за софтуер, чийто продукти са високо ценени у нас и в чужбина.
Неговата тема: „Мисия България: Създатели на Щастието. Науката и Изкуството на Щастието. Ролята и задачите на Българите.“
Практика, беседа, медитации.
Петър лекува по метода ДЪХ, получен от него, в който се прилагат високочестотни енергии; преподава авторски курсове по саморазвитие из цялата страна, провежда послания от Висшите енергии; води лекции и беседи, организира свещени пътувания до места на силата у нас; автор е на книгата „Аз обичам себе си – върховната тантра“.
Неговата тема е: „Нова България – почувствай я, попий я с кожата си, заживей я“ – енергийно преживяване с послание, дадени и водени от великия български лечител, просветлен духовен учител, принц и пълководец, Боян Магесник, живял през 10-ти век.
16.30-17.15 ч. ПОЛИ ПАСКОВА
Поли е известна народна певица, един от най-добрите примери за възраждането на българския фолклор чрез представянето му в съвременен и атрактивен вид. Тя е един от малкото изпълнители, които налагат авторска музика на фолклорна основа, като изпълнява и автентични песни. Разполага с богат жанров репертоар – над 500 песни, подходящи за всички региони на страната, изпълнявани в различни стилове. Поли има завиден контакт с публиката, лесно пълни големи концертни пространства, като зала “Арена Армеец”, както стана тази година на самостоятелния й концерт „Молитва за България“ и спектакъл „Свята земя Българска”. Автор е на 13 албума и 6 DVD, носител на множество награди, сред тях и тазгодишната Награда за развитие и съхранение на българския фолклор, традиции и дух – наградите на “Бизнес лейди” – връчена от министерство на културата.
Изнесла е многобройни концерти в чужбина – САЩ, Германия, Франция, Белгия, Сърбия, Турция, Испания и Република Македония. Доказан факт е, че на нейни концерти стават спонтанни изцеления.
Поли ще говори на тема: „Лечебната сила на българските народни песни“ и ще я илюстрира със свои изпълнения. Един музикален финал, зареден със силата на българската земя и творческата енергия на народа ни.
Място на провеждане: София, Есенс център, ул. „6-ти септември“ 37.
Вход: 20 лв. СЪБИТИЕТО Е С БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЦЕЛ. ПРИХОДИТЕ, СЛЕД ПОГАСЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, ЩЕ БЪДАТ ДАРЕНИ НА „SOS ДЕТСКИ СЕЛИЩА БЪЛГАРИЯ“. ДЕЦАТА СА НОВОТО НАЧАЛО ЗА БЪЛГАРИЯ!
Всички знаем колко отговорно, натоварващо и ресурсоемко нещо е всеки ремонт у дома или в офиса ни. Едно от най-притеснителните неща за всички ни е “на кого ще попаднем” при избора на марка, ценови диапазон, “майстор” или фирма за доставка и монтаж, а също и допълнителните и неизбежните скрити разходи. Ето защо ние и нашите приятели от ПАРКЕТ МИЛАНОВ ви даваме възможността за т.нар. “Второ Експертно Мнение”, което да ви ориентира допълнително и да ви помогне при взимането на решение.
Ние и те ще ви помогнем да сте по-ориентирани в ситуацията си – по телефона, по скайп или “на живо” чрез оглед – НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО и БЕЗ АНГАЖИМЕНТИ да купувате от нас каквото и да било. Смятаме, че 30-те години опит в бранша и хилядите приятелства с хората, които сме се срещали през този период, могат да ви помогнат да минете по-бързо, евтино и спокойно през вашия толкова отговорен период на добра промяна в жизнената ви среда.
Ако имате желание да ви съдействаме, моля попълнете този формуляр и наш специалист ще се свърже с вас на посочения телефон – обичайно в делнични дни това отнема между 24 и 48 часа. Ако желаете, можете да посочите и предпочитано време за контакт с вас.
Желаем ви много успех и уют в новото и старото ви жилище.
Борислав Миланов, Екип на ПАРКЕТ МИЛАНОВ, приятели Фондация ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.
Ясен Николов, основател на Фондация ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ
“Малките услужливи жестове на внимание и доброта правят живота на всички ни по-лек и поносим, а за онези, които избират да извършват тези жестове, животът става неизмеримо по-пълноценен и щастлив.
Ето защо избираме радостта, която извира истински единствено от мястото на добрата ни воля.” Ясен Николов, Фондация ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ