„Исках да ви питам – ако вие лично чувствате и знаете как е “вътре” … в реалния свят и професионално ежедневие… Какво бихте искали младите да могат или да учат?“

ЛУИЗА Лазарова: Всичко е в твоите ръце

Най-важното нещо (според мен) е младият човек да е любознателен и да има желание да учи, да се развива и да постига успехи. Образованието и в най-престижния университет не би могло да му „даде“ нищо, ако той самият няма желание и страст да научава нови неща. Това е най-основното нещо при образованието и работата в последствие. Лично аз съм постоянно разтърсена от любопитство, което ме кара да чета по цял ден на различни теми. Интересен факт е, че колкото повече четеш и знаеш, толкова повече ти се струва, че знаеш всъщност изключително малко. Българските младежи са на мнение, че е важно да влезнат в университет, а там всичко ще им бъде сервирано и налято в мозъците. Съвсем бързо обаче става ясно, че това няма да се случи и те се разочароват. Губят дори и малкото желание да положат усилия. Оставят се по течението и обвиняват системата. Мечтаят за университети в чужбина и за живот зад граница, защото тук е „българска му работа“. Някои от тях заминават, а след това са още по-разочаровани, че и в чужбина не минават между чиновете с фунията за знания. Въпреки това, остават там и работят в заведения, общежития и тн. В очите на приятелите си, те са успели. Успехът изисква усилия и ЖЕЛАНИЕ. Колкото по-рано човек разбере, че всичко е в неговите собствени ръце, толкова по-бързо ще напредне.

Expectations vs reality

1000-та страници, които назубри по Медийно право и Журналистическа етика, ти изкараха 6-ца на изпита, но се оказаха ужасно неприложими в действителност. Упражненията по ТВ журналистика също. Работата в медия е различна от обучението в университет, средата е съвсем друга, затова винаги има първоначален шок. Тук четенето няма да помогне, но времето и правилната нагласа ще помогнат. Първият ми ден в БНР започна със събитие, свързано с британските инвестиции в България. Получих диктофон и тръгнах. Записвах от място, а не от подиума или колоната, превиших лимита на статията с 4 страници. Видях грешките си, показаха ми някои неща и втората статия беше далеч по-добра. „Хвърлянето“ на начинаещите на терен е страховито, но аз го подкрепям. Колкото по-бързо започнеш, толкова по-бързо ставаш професионалист. Най-важно е да се учиш от собствените си грешки, както и от тези на останалите. Да се отнасяш с уважение към сгрешилия, да направиш забележка, но да го подкрепиш. Случва се на всеки. В обратната ситуация – ако някой се справи отлично, също трябва да бъде отбелязвано.

Студентите са изненадани и шокирани, че научените 1000 страници по „ТВ журналистика“ не отговарят на реалността. За да добият представа за медиите в България, студентите трябва да стажуват или работят там. Учебниците дават теоретични познания, които не отговарят на истината. Стажовете по време на обучението са наистина важни, медиите предлагат възможности, възползвайте се от тях. Всичко се учи в крачка. Не бива да се разочароват бързо, а да имат търпение. Винаги ще има някой, който го е страх да не му вземеш мястото и ще е груб, но винаги ще има и доста хора, които са готови да помогнат.

Амбицията и реалността

Други студенти пък са изключително амбициозни, взимат изпити с „отличен“, плачат за „много добър“. В амбицията няма нищо лошо, но ако излезе извън контрол, става някак не много симпатична.  Дадени хора потискат останалите, за да успеят, правят „мръсни“ номера на колегите си и се превръщат в танкове, смазвайки всичко по пътя към успеха. В медията те ще успеят, но няма да са симпатични нито на колегите си, нито на аудиторията. Не виждам смисъл.

Лидерът 

Хубаво е да сме лидери, но първо трябва да разберем, какво означава това. За мен, в съвременното общество, лидер означава не човек, който е над останалите и ги кара да изпълняват заповедите му, а ръководител, който има уважение към екипа си и екипът има уважение към него. Вслушва се в идеите на останалите, ръководи екипа по най-добрия начин, не възприема по-нисшите от него като неможещи. Има „око“ да прецени възможностите на всеки индивид в тима и да му възложи най-подходящите задачи за неговата квалификация. Има индивидуален подход към всеки, умее да стимулира останалите.

Твърде лоялен служител

Истината е, че ако медията надуши, че имаш желание и не отказваш на почти нищо, хората започват да се възползват от това и да те карат да работиш повече от останалите. В даден момент се получава burn-out. Трябва да се щади здравето и да се цени свободното време.

Заплатите

Медиите в България търсят основно хора със стаж, които да работят за малко пари. Това е основен проблем. В информационна агенция в София ми предложиха 500 лв./м. за 12 часови нощни смени, като почивните дни не са събота и неделя. Некоректно е. На доста места се учудваха, че бих искала 600 лв. заплата, струваше им се много за човек без опит.

И ТЯ КАТО МЕН В БНР – Материал на Луиза Лазарова
http://bnr.bg/sofia/post/100813528

ФЖМК

Има прекрасни преподаватели във ФЖМК, които завинаги ще останат в сърцето ми. Те са основно в профил „Радио“. Наистина интелигентни и отдадени на работата си хора. Преподавателите от профил „Радио“ във ФЖМК повярваха в мен, стимулираха ме и оцениха усилията ми. Подходът е: интересуват се от теб като личност в университета и в живота, строги са, но са и приятни събеседници, правят ученето удоволствие.За другите профили не мога да кажа съвсем точно, но в моя профил, преподавателите бяха чудесни. Базата не съвсем, но беше достатъчна. Във ФЖМК има чисто нови студия, радио и ТВ, които обаче до 2015 година не можеха да се ползват, защото липсваше акт 16. Стояха и събираха прах. Много красиви, но много тъжни. Тогава никой не се зае с т

ози въпрос. Не знам, какво е положението в момента, надявам се да работят вече. Ще проуча.

Дипломните работи са пречка за всеки и никой не се чувства щастлив, докато твори. „Писането и щастието не могат да съществуват заедно“ – каза моят дипломен ръководител. Не мисля така, аз обичам да пиша. Наистина имах трудни моменти, докато пишех дипломната си работа. Не съм съгласна с факта, че личното мнение на студента не се приема в дипломната. Само избраната литература и цитати не могат да покажат истинската гледна точка и мнението на личността (студента). Това също е много важно според мен. От личен труд и постижение, дипломните работи се превръщат в тормоз. Затова много студенти заплащат съответната сума и купуват дипломната си работа. Не е правилно, все още не мога да го преживея. Трябва да се направи нещо по въпроса от страна на университета, за да може да се намали търговията с дипломни работи. Потресаващо е.

„Какво бихте искали да срещате в бъдещите си колеги или в стажантите? Включително колегите ви във ФМКЖ?“

Обобщено: В бъдещите си колеги искам да срещам желание за още познания, желание да излязат „извън кутията“ и да не познават израза „това не е в моята област, следователно не е мое задължение и не желая да го знам“. Някои от колегите ми страдат от състояние „кон с капаци“, вършат едни и същи неща и не желаят да научат нищо ново. Тъжното е, че някои от тях са младежи под 30 г. Пример е монтирането на звук – можеш да избереш да се обучиш на програмата и да монтираш сам репортажите си (както правя аз), или да чакаш звукорежисьора да го направи вместо теб. Понякога трябва да се чака по 2 часа. Те имат това търпение. Аз нямах, следователно се упражнявах и монтирам сама. Това се оценява.

Според мен, всеки трябва да има собствен стил на писане и поднасяне на новината като в същото време успее да се вмести и в нормите и правилата. При някои е талант, при други се придобива с опита, някои автори винаги си остават по-харесвани от други, но е изключително важно да се откроиш със стил и индивидуален метод на поднасяне на информацията, за да се отличиш като автор, сред автори.

Креативното мислене и предлагането на теми и идеи за репортажи е много важно. Изпълняването на „подадени“ задачи от сводка всеки ден води до рутинни седмици, а те водят до неприязън към работата и работното място.

Трябва да са готови да слушат по-старшите колеги и ниво да изпълняват задачите си съвестно. В медията, в която работя, всеки е отворен да помогне на новодошлите, стига те да са способни да приемат и абсорбират поднесеното.Да се учат от грешките си и да не позволяват те да ги откажат от успеха.

Всички много се радват на иновативни, свежи идеи, правилен подход, мултимедийни репортажи и тн. Социалните мрежи са изключително важни в нашата работа днес. Те ще навлизат още повече. Това е позитивно. Вече не служим само на ефира, но и на мрежата. И това е прекрасно. Think global, act local.

Написаното е мое лично мнение. Има още много за дискутиране, но ще спра тук.Вие правите чудесни занятия. Успех. 

Благодаря. 

Луиза Лу 

https://www.facebook.com/luiza.lu.549

Comments

comments