google-site-verification: googlecac5c61be0c5046e.html
Завършихме серията от четири работилници с учениците от 11 клас на НПМГ, посветени на опознаването на света на емоциите, на начините, по които обикновено откликваме на външни стимули, но и на тези, по които бихме могли.. Запознахме се по-отблизо със самите себе си, за да открием, че дистанцията до другия няма нужда да е голяма, нито плашеща.
Попитахме участниците какво ще си запазят след тези срещи и ето част от думите им, които няма крием, ни трогнаха дълбоко:
“.. Ще ми остане спокойствието и спокойното мислене. Изказването на проблемите ни вкара дълбоко в зеленото..”
“… Напомни ми, че има неща, които съм мислел и преди, но винаги има моменти, в които ги забравям и емоцията надделява.. Да се рефрешвам често .. ”
” Има нещо, което нося в себе си, но не съм се замисляла и съм забравила да го правя… И то е, аз да се питам как се чувствам, а не хората, за да осъзная чувствата си. Най-вероятно ще ги излъжа.. Да си отговоря честно и да се измъкна от негативната ситуация…”
“Не бях мислил, когато, например, ни е тъжно и сме меланхолични, колко е реално нашето единично съществуване… Винаги съм знаел, че човек е щастлив, когато върви нагоре, а не когато е нависоко. И като се замисля колко хора нямат нашето, как и ние не сме го имали и сме го постигнали, например преди два месеца и в момента вече не го оценяваме..
В момента се замислям, как реално в света има много по-големи проблеми от нашите, което ме връща към ценността.”
“Мисля, че глобалното мислене е много важно, защото понякога нашите емоции се влияят от много дребни неща, а не би трябвало. Изпадаме е крайни състояния на гняв и раздразнение от съвсем малки неща, а по света се случват много по-сериозни и реални беди.”
~ Веселина Рангелова – водещ поредицата, координатор проект, доброволец екип YNCMG.
Поредицата е част от програма за развитие на култура на лидерство, етика и интегрална интелигентност на Ясен Николов и Фондация “Деца на България”.