google-site-verification: googlecac5c61be0c5046e.html
Когато преподаватели и студенти се съберат с добра кауза, създават и предават този дух на интелигентност, мъдрост и осъзнатост в пакетите 🎄и те носят това осезаемо съдържание и послание, за което четем и в споделянията им 🎄 Коледни Кошници 🎄 с Дух и Сърце, с Веселина Рангелова и Факултет по химия и фармация:
🎄 Добро бъдеще с добра култура, лично отношение и умножение 👐☀️👐
“Много, много ви благодарим! Не знаете колко ще зарадвате хората.. Няма по-страшно от сам възрастен човек, без никого до себе си.. Трябва да възпитаваме децата си, да мислят, да помагат, да са грижовни… Благодарим ви!”
✨
Откъде да започна… Тези дни много си говорим с колегите на лекции за това, как едно е да знаеш дадена химична реакция, а друго да реализираш работеща технология по нея. Между двете понякога стоят десетки години и колосален труд на много хора и реално много животи и съдби се засягат в процеса. Нищо, от което правим, говорим, мислим не е просто правене на нещо… Някъде там, някой лично е засегнат по един или друг начин.
✨
Когато стартирахме Коледни кошници с колегите във Факултета, знаехме много добре, че се заемаме с благотворителност, с проява на добра воля и съвсем естествено, подготовката, организацията, от първия до последния момент, всяко действие и стиковка преминаха в приповдигнато настроение, но и в лека трескавост, в желанието ни да сместим интензивната ни програма в края на семестъра… И като по чудо, помощ идваше в точния момент, колега идваше с покупки, плодове, украси, с въпрос – какво ви трябва още, с време едно междучасие за няколко пакета. С гилотина за хубаво и бързо нарязване на картичките с много специално послание или с кашони от сървъри за готовите пакети.. През това време лекции, упражнения вървят. Няма шега. Заехме се.
Когато говорихме с извънредно отзивчивите служители на ОП “Социален патронаж” се оказа, че в един от районите имат точно 30 човека, възрастни, живеещи сами, на които доставят храна в домовете им, толкова, за колкото и ние подготвяхме. Идеално, казах си.
✨
Малко дълго разказвам. Ето, накрая съм. Което ни връща в началото. Когато чух думите на човека, който взе кашоните с кошниците, вероятно един от хората, които ще ги доставят… Когато усетих вълнението в гласа му… Боже мой, добре, че го направихме. Върнах се назад, нищо не е такова, каквото изглежда. Не е просто до организацията, до съдържанието на пакета, до правенето, до времето, дори до знаенето какво и защо правим. Много по-голямо е. От всички нас и действията ни. Истинско е. И лично. Там някъде, истински човек ще бъде докоснат от доброто. Ще се усмихне. Ще се почувства свързан, незабравен, може би специален… Някой друг после ще продължи със същото, със нас, след нас..
Добре, че го направихме. Благодаря, че го направихме.”
~ Веселина Рангелова, преподавател, доброволец, координатор проект, екип ЯН, ФДБ.