Ден Втори – Ти си Добро!

Здравей! Днес сме само Аз и Ти.

Днес ще говоря само с теб, който и да си Ти. Ти си Добро. Ти, който четеш това или слушаш, навярно сме се срещали, виждали сме се, разговаряли, смеели или плакали заедно. Може би сме се докосвали, целували, възможно е да сме се наранявали и да сме пожелали никога повече да не се случим на едно и също място и в един същи момент.

Ти си навярно и този, когото никога не съм открила, не сме се виждали, не се познаваме, разминаваме се по улиците или не съм приела поканата за „приятелство“. Може би Ти си този, който вече е готов да затвори сайта и да продължи нататък, по другому. Който и да си Ти, в този миг не те виждам, не те чувам, но те усещам със сърцето си. Дори да  не си срещу мен, в мен си и знай: Ти си Добро!

(Разговор с Ясен Николов за духа, света на идеите и света на хората.)

Как аз го знам ли?

В живота си досега, срещнах много хора, в най-различни ситуации – било е и хубаво, било е и страшно и Ти винаги даваше най-доброто от себе си, на което си способен. Ти правиш нещо, което според теб е добро. Ако те виждам само с очите си и те чувам само с ушите си, мога и да се отрека от теб, защото не винаги мога да разбера. Не винаги мога да бъда на твое място и да видя света през твоите очи, но зная, че Ти си Добро и правиш нещата по своето „добро“.

Стоиш пред мен….

и спориш с мен…отнемаш ми нещо или искаш да получавам само от теб, оправдаваш се и ме нападаш, искаш да ме заболи, за да усетя твоята болка, искаш да ме поставиш на „място“, т.е. „под теб“, защото „не е честно“ да съм „над теб“….О! Усещам твоето добро….Някой те е накарал да се състезаваш и сега трябва да спечелиш на всяка цена? Някой ти е казал, че ще те обича, само ако си….еди си какво? Някой те е ударил много силно, едва си оцелял и вече удряш пръв….Аз познавам това, аз също съм това, но днес оставям този „Някой“ там, в главата си….и стоя с теб, тук и ти казвам: Знам, че ти правиш най-доброто, на което си способен сега.

Хайде, заедно да се разходим назад!

Малко е тъмно, а може и много да е мрачно и все пак, сме Аз и Ти. В живота ни е имало и ще има хора, които не са ни разбрали и не сме разбирали, а сме обичали или обичаме и толкова много сме искали да ни обичат…..по нашему, както ние имаме нужда. За добро или…..пак добро, тези скъпи за нас хора са правели най-доброто, на което са били способни тогава. За едни строгостта е доброто, за други наказанието е доброто …не искам да продължа, но зная, че ме чуваш и навярно се и бунтуваш. Най-трудното за всеки е да приеме, че има начини на обичане, които не разбираме.

А, нужно ли е винаги?

Всеки път, когато лош спомен нахлуе в главата ми, знам, че там стоиш някой „Ти“, който си правел най-доброто, на което си бил способен и не ти се сърдя….вече… Всеки път, когато аз постъпвам „зле“ спрямо теб, знай, че това е най-доброто, на което съм способна в този миг. Не зная дали сме се срещали и ще се срещнем ли някога,, а вече знам, че зад всяко твое действие и дума, стои това, на което си способен до момента-най-доброто от теб.  Ти си Добро!

А сега застани в това „Аз“ и се срещни с някой „Ти“ и се опитай да видиш, че прави най-доброто, което може, каквото и да е то, независимо от нашата оценка….кои сме ние да съдим….“Ти толкова можеш“ и аз виждам твоето добро днес. То не е нито повече, нито по-малко от моето добро! И аз толкова мога, днес.

Аз съм Добро. Ти си Добро.

Това е Добро!

Ден първи – Аз вече съм добър!
Чудно е как все търсим доброто, вярваме или не вярваме в него! Мислим, че го създаваме, даваме, а после чакаме да ни го върнат. Чудно е колко сълзи са се пролели, че не се случва заслуженото добро или пък доброто е отишло напразно! Как можем да сме толкова наивни, толкова забравили, толкова ослепели, оглушали, вкоравили сетивата си!
Доброто няма начало и няма край, то никога не се губи и не е нужно да бъде търсено. Самият факт, че ни има и сме тук, сега, четете или слушате това е доказателството, че доброто не е изчезнало, не е победено, сломено…..то е тук, все още, винаги…има го, щом ни има. Единственото е да го осъзнаваме и предаваме нататък и то ни се случва неизбежно, защото ние всъщност винаги живеем в добро.
Доброто е съществувало преди нас и ние съществуваме в него. Да започнем от своето начало. За да виждаме доброто извън себе си е нужно да го виждаме вътре в себе си. Дори не се налага да го създаваме. Достатъчно е да се огледаме и ослушаме. Дишаме, вдишваме и издишваме – това е добро,. Спим, храним се, грижим се за тялото си – и това е добро. Ние вече сме добри. От тук нататък следва съзнателното умножаване на доброто. Правейки съзнателните избори за себе си, които са добри, ни е създаваме потенциал и добра среда – добро здраве, добро настроение, добри чувства. Привличаме доброто и добрите.
А, какво се случва, когато се срещнем с недоброто? Нека отново да се вгледам и да се вслушаме – какво е недобро, за кого? Лоша ли е болката, която кара някого да наранява? Лоша ли е тъгата, която ни отнема усмивките? Страшен ли е гневът обърнал се към някого? Искаме ли да ги няма, да им обърнем гръб завинаги и никога повече да не ги срещаме, да не ни се случват? А, възможно ли е това? Колко много нужда от любов имаме, нали? Колко много неслучила се прошка, милост, състрадание са ни довели до това самозадвижващо се и самоподхранващо се мрачно колело?
Срещата ни с липсата на добро е покана да извадим доброто от себе си навън. Срещу нас има огромната празнина, чакаща да се запълни с добро – доброто, което ние подаваме.
Ще ви дам пример как решавам да съм добро. Задръстване, нерви, нахалство и неспазване на правилата. Някой ме засича, друг притиска, трети ругае, въпреки, че съм с предимство – пускам ги им се радвам с усмивка. Осъзнато решавам да не влизам в техния филм. Няма да стигна по-бързо, ако се бия, няма ми е по-добре, ако се гневя, няма да съм по-здрава, ако крещя. Отстрани погледнато, някой ще каже – е, да, всички ти се качват на главата, ти си победена отвсякъде, никой не те зачита, мачкат те…..да, ама не! Така разсъждавах, когато исках да променям хората – да ги правя по-добри, мислейки си, че аз правя добро. Всъщност бях тъжна, гневна, стресирана, болна, озлобена….пускам ги, това е…. и пред тях няма враг, няма стена, няма преграда, която да събарят. Усмихвам им се – на едни им става неудобно, други се отпускат и усмихват, трети профучават с най-голяма злост – и какво от това….след малко, тях ги няма, а аз оставам със себе си…..тези, които са ме отразили, вече не са същите, повярвайте! Но какви ще бъдат утре, си е тяхна работа. Моята е да съм доброто за себе си. Помислете над това. На каква вълна съм, когато заспивам веч1ер и се събуждам сутрин, зависи от мен. Струните на моята китара свирят музиката, която моите пръсти им подават, а после аз си слушам. Лесно е да си добър. Опитай! Започни със себе си. Какво е доброто, което правиш за себе си днес, а утре? Води си дневник – напиши: точка 1 – аз дишам и това е добро…..

http://tobekalina.com